В една слънчева юлска сутрин Нина се разхождаше мокра и превъзбудена из голямата клетка. Високите каменни стени я предпазваха от летните жеги, но беше уморена месеци наред да гледа небето през дебелите решетки на вратата. Сама и уплашена се събуждаше всеки ден и заспиваше всяка вечер. Тъгата беше господар на живота ѝ. Детските спомени за боевете с други улични кучета, глада и жестокото отношение на хората не ѝ даваха мира и хапваше по някоя гранула колкото да се поддържа жива. Не даваше на никого да се приближи до нея. Страхът от нараняване беше по силен от желанието да получи обич и ласки. Малкото ѝ сърчице я подготвяше за един различен ден и вълнението си личеше в красивите ѝ очи.
- Здравей, Нина! Ще бъдем ли приятелки с теб? - чу най-очакваният глас и видя жената, която знаеше, че ще я обича и ще се грижи за нея въпреки че е едно хилаво, рошаво, мръсно и мокро бездомно куче.
06.12.2022
Коментари
Публикуване на коментар