Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За нея нямаше по-важен човек в живота от баща ѝ. Без неговата усмивка, подкрепа и съвети се чувстваше изгубена. Душата ѝ опустя, а в дома ѝ се настани мизерията. С минималната си заплата майка ѝ трудно изхранваше трите по-малки деца, а порасналата Лора не можеше да си намери работа заради инвалидната количка, с която се придвижваше. Социалната помощ, която получаваше, не допринасяше кой знае колко за семейния бюджет. Тя бавно постави малката хартийка до детелината и затвори книгата.
Същата вечер пусна телевизора точно в 18.45ч. Топчетата започнаха да падат в сферата и Лора с изненада чу всичките шест числа отбелязани върху хартийката, сгушена до детелината.
22.11.2022 Ким Джаксън/Боряна Христова
Коментари
Публикуване на коментар